Устойчива пътна безопасност

В системата за устойчива безопасност на транспортната мрежа пътната инфраструктура играе жизненоважна роля за повишаване на безопасността и драстичното намяване на честотата и риска при пътнотранспортни произшествия (ПТП). Прилагането на принципите на устойчивата безопасност гарантира, че независимо от неизбежността от появата на ПТП, последствията са такива, че нараняванията да бъдат минимални, а жертвите почти изключени.

Катастрофите ни костват твърде много

Всяка година в света повече от един милион души губят живота си в пътнотранспортни произшествия. Около 70 % от смъртните случаи се случват в развиващите се страни. Пешеходците са били жертви на ПТП в 65 % от случаите, като 30 % от тях са деца. В допълнение на тази мрачна статистика са страданията на 20 до 50 милиона души, ранени и осакатени след тежки ПТП. Много често те са пешеходци, велосипедисти, мотоциклетисти или немоторизирани участници в движението. Човешката трагедия се удвоява, когато се отчете и катастрофалното влияние на загубите на държавите за осигуряване на медицински услуги и социално подпомагане както на пострадалите, така и на техните семейства и роднини. Допълнителни средства се влагат за осигуряване на бърза неотложна помощ и за поддържане на ценен човешки и медицински ресурс в здравната система като цяло.

Тази тиха епидемия нараства изключително бързо и започва да обхваща почти всички развиващи се страни. При проведено изследване, извършено от Световната Банка, се установява, че жертвите от ПТП биха нарастнали с повече от 65 % между 2000 и 2020 година, ако не се вземат незабавни мерки за повишаване на пътната безопасност.

Устойчивата безопасност: правилният отговор при липса на пътна безопасност

Всеки може да бъде участник в пътнотранспортно произшествие. Всеки може да сгреши в даден момент. При положение, че е в човешката природа да греши и дори понякога волно или неволно да прекрачва наложените правила за движение, от особена важност е обкръжаващата среда да бъде изградена по такъв начин, че да абсорбира човешките грешки. В основата на това е залегнал и подходът за устойчива пътна безопасност.

Основната цел на Устойчивата Безопасност е да предотврати появата на инциденти, а там, където това е невъзможно - да ограничи броя и сериозните последици от ПТП.

Най-важните свойства на Устойчивата Безопасност са от една страна откриването и елиминирането на т. нар. „скрити” грешки в транспортната структура (напр. такива места, където човешката грешка или неспазване на правилата за движение често причиняват ПТП), от друга – да се създаде такава пътна инфраструктура, при която безопасността да зависи минимално от решенията на индивидуалните участници в движението.

Принципите на Устойчивата Пътна Безопасност

Няколко са главните принципи, развити през последните години, за постигане на устойчива безопасност в пътищата. Във всеки един от тези принципи са залегнали научни теории и изследователски методи от психологията, биомеханиката, пътното проектиране и експлоатация. Резултатите са формулирани в Петте Основни Принципа на Устойчивата Безопасност – табл. 1.

Таблица 1

Принципи за Устойчива Безопасност	Описание
ФУНКЦИОНАЛНОСТ на пътя	Пътища с точно установена функция като транзитни пътища, разпределителни пътища или пътища за достъп, структурирани в йерархична последователност
ХОМОГЕННОСТ на масите и/или скоростите	Еднородност в скоростите, посоките и масите на превозните средства
ПРЕДСКАЗУЕМОСТ на посоките за движение и поведението на участниците чрез ясно разпознаваема пътна инфраструктура	Такава пътна инфраструктура,която в съчетание с подходящо поведение на участниците в движението подпомага при вземането на навременни и правилни решения в разнообразни ситуации
ТОЛЕРАНТНОСТ като част от функциите на пътните елементи	Ограничаване на тежките последствия от ПТП чрез такива елементи на пътя, които позволяват на участниците в движението своевременно да поправят грешките си в рамките на човешките способности
ПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА на действията на участниците в движението	Способността на отделния участник в движението да оцени правилно поведението на останалите и да извърши безопасно дадената маневра

Функционалност – Този принцип залага на предпоставката, че отделните пътища трябва да изпълняват само една функция по цялото си продължение. Функцията може да бъде от една страна да „улеснява придвижването на транспортните потоци” (транзитни пътища), а от друга „да предоставя директен достъп” (пътища за достъп). За да може да се създаде подходяща връзка между тези пътища е необходимо дефинирането на трета категория, т. нар. „разпределителни” пътища. В подхода за Устойчивата Безопасност тези три главни категории са заложени като основа за функционалната категоризация на пътната мрежа.

Хомогенност – Този принцип гласи, че „там, където превозните средства и другите участници в движението са с големи различия в масите, скоростите трябва да бъдат толкова ниски, че при евентуално ПТП най-уязвимите участници да не бъдат тежко ранени или убити”. В допълнение на това, там, където МПС се движат с висока скорост, пешеходците и велосипедистите трябва да бъдат отделени от платната за движение физически.

Предсказуемост – Ползите от този принцип могат да бъдат постигнати чрез последователност, цялостност и непрекъснатост в проектирането на елементите от пътната мрежа. Това означава, че всички компоненти трябва да да са проектирани така, че да съблюдава очакванията на участниците в движението и да ги подпомага във вземането на решенията. Разбира се, че хората трябва да бъдат достатъчно способни и опитни, но така също и трябва да успеят да възприемат и оценят какво се очаква от тях и какво те да очакват от останалите участници.

Толерантност – В първоосновния принцип „човекът е мерило за всички неща” е залегнало, че хората правят грешки и че околното пространство ( в случая пътя и прилежащите му елементи) трябва да е достатъчно „снизходителни” към грешките за да не се достига до сериозни последствия от тях. Ако участник в движението извърши действия, които могат да доведат до ПТП, той трябва да има достатъчно пространство, за да поправи грешката си и да възстанови постоянното си движение. Въвеждането на принципа за толерантността може да се извърши от една страна чрез физически мерки (толерантността като фукнция на пътната инфраструктура), които биха допринесли за ограничаване на риска от тежки ПТП. от друга страна опасните действия на участниците в движението могат да бъдат ограничени и чрез въвеждане на „социални опрощаващи” мерки. Например опитните водачи могат да осигурят в даден момент по-голямо пространство на по-неопитни водачи за да поправят грешките си.

Правилна преценка - Този принцип изисква от участниците в движението да бъдат способни да оценят способностите и уменията си, за да се включат в пътното движение. Уменията могат да бъдат недостатъчни поради липса на компетентност (напр. малък опит) или поради временна неспособност (умора, употреба на алкохол или опиати).

Елементи на Пътната Безопасност

Пътна инфраструктура – Планирането и проектирането съставляват важна част от Устойчивата Пътна Безопасност. Принципите за функционалност, хомогенност и предсказуемост са заемали винаги централно място. Тези три принципа би трябвало да бъдат ключови и да участват в бъдещото планиране и проектиране на пътищата заедно с четвъртия принцип на "толерантност".

Превозни средства – Пасивната безопасност на превозните средства заема важна роля, тъй като последствията от ПТП зависят пряко от скоростта и посоката на сблъсъка, в съчетание със защитата, която осигурява превозното средство за всички участващи в произшествието.

Интелигентни Транспортни Системи (ИТС) – Главната роля на ИТС е да осигури безопасност по пътната мрежа независимо от индивидуалния избор и желания на конкретен участник в движението. Установено е, че една правилно въведена ИТС, която направлява и информира навреме водачите, може да намали броя на жертвите и ранените от ПТП с около 40%.

Обучение –Обучението (във всякакви форми) на всички участници в движението играе важна роля в повишаването на безопасността (може би тази роля досега беше малко подценена в подхода за устойчива безопасност). Устойчивата безопасност третира и способността на хората да се самообучават.

Правила за движение и тяхното прилагане –Правилата формират основата за безопасна организация на движение, ограничават рисковите фактори и минимизират опасността от т.нар. „скрити” грешки в транспортната инфраструктура. В идеалния случай, в една устойчива безопасна система, хората се подчиняват на правилата инстинктивно, без това да им се налага и без те да чувстват негативизъм.. За съжаление, спонтанното следване на правилата за движение е твърде далече от реалността и е съмнително дали някога може да се постигне. Засега единствено страхът от наказания и санкции може да накара хората да се подчиняват на правилата.

Ограничение на скоростта – Скоростта е ключов елемент в Устойчивата безопасност, защото скоростта играе важна роля в риска от възникване на ПТП, така и в последствията от тях.

Велосипедисти и пешеходци – Пешеходците и велосипедистите са най-уязвимите при възникване на катастрофа, защото те са незащитени и защото другите участници се движат с по-висока (понякога твърде висока) скорост. Скоростта на моторните превозни средства трябва да бъде не по-висока от 30km/h при възникване на ПТП, за да може пешеходецът или велосипедистът да оживеят. Това означава, че последните трябва да бъдат физически отделени от високоскоростния трафик.

Мотоциклетисти – Мотоциклетистите не се вписват твърде добре в концепцията за Устойчива Пътна Безопасност. Те са твърде уязвими при възникване на ПТП с други МПС, изложени са на голям риск, защото много често на са забелязвани от другите участници в движението и защото се движат с много висока скорост.

Тежкотоварни автомобили – тежкотоварното движение почти винаги означава опасност за останалите участници. Вероятността от ПТП с фатални последици е твърде голяма дори при ниски скорости.

Млади и неопитни водачи –Поведението на новите водачи е много по-опасно спрямо останалите.Общо казано, започвайки да шофират, неопитните водачи са изправени пред относително висок риск от ПТП. Този риск се формира от комбинация от фактори като липсата на опит и възрастови (биологични, социални и психологични) характеристики.

Алкохол и упойващи вещества – Шофирането под въздействие на алкохол и упойващи вещества продължава упорито да бъде сериозен проблем. Борбата с алкохола и опиатите трябва да бъде водена на всички нива: законова уредба, полиция, обучение, наказания, забрани за кормуване и др.

Политика на прилагане на Устойчивата Пътна Безопасност

Подходът за устойчива безопасност трябва да бъде приоритет за всяка пътна администрация и организация. Обикновено внимание се обръща най-вече на места с висока концентрация на ПТП с тежки последствия. Мерките, които трябва да се прилагат, би следвало да бъдат базирани на един цялостен, обективен анализ на проблемите (определяне на причините). Въпреки, че анализирането и изследването на на инцидентите е важно, то е по-скоро следствие на съществуващ проблем. Подходът за Устойчива Пътна Безопасност е проактивен:

Предотвратяването на проблема е по-добре от „лекуването” му!

Отношението и политиката за вземането на решения от пътните администрации е жизненоважно, за да се избегнат ситуации, които по-късно да се превърнат в пътно-транспортни произшествия.